В тези редове ще Ви разкажем за нашето старопланинско приключение Добрила-Ботев. Това, разбира се, е трудна задача, затова Ви предлагаме при първа възможност да го изживеете с нас.
Отдавна го замисляхме и в края на юли стегнахме раниците и се озовахме на Софийската жп гара с билети за Карлово. Романтиката на БДЖ и няколко часа разговори в приятна компания ни пренесоха неусетно до крайната спирка. Кафенце, сокче, а срещу нас Балканът ни зове. Без много да мислим, поехме към Сопотския лифт, откъдето започна нашето приключение. След около два часа през горски пътеки и красиви гледки достигнахме до уютната хижа Добрила, където вече бяхме идвали през зимата. Именно там се зароди идеята за Алпийския траверс.
Изгрев на връх Амбарица
Настанихме се за нощувка и слязохме за спокойна вечеря, в която да начертаем плана за утре. Тъй като не сме от хората, които обичат да им е лесно, решихме да утежним прехода, а той не беше особено ясен. Единственото известно по задачата се оказа подходът ни към билото. Пет часът сутринта, раници, пълни догоре, запалени челници, подострени щеки и доза мотивация за изкачване.
Така по развиделяване, със свежи сили и настроение, посрещнахме изгрева на връх Амбарица (2166 м). Оттам ни очакваха панорамни гледки във всички посоки. На границата между Севера и Юга сме и нищо не пречи пред погледа ни. На запад той стига без проблем до връх Вежен (2198 м), а на изток връх Ботев (2376 м) ни закрива останалата част от билото. Красота за сетивата, която ни мотивира да продължим смело напред.
Купените и Кръстците
Нетърпеливо се спускахме към Малкия Купен (2100 м), намествайки тежките раници. Пътеката се виеше по стръмните склонове, а деретата се виждаха около 300 метра по-надолу. Няма как да не спрем за снимки. Срещу нас Купена (2169 м) изглеждаше внушително и човек се чуди откъде по тези зъбери ще минава пътеката. Достигайки до него, установихме, че има един сложен участък от около десет метра, но там има въжен парапет. Скален улей, яко катерене, особено с двадесет килограма на гърба.
Най-после сме на върха. Разписахме се в тетрадката и поехме надолу. Там опасните участъци са два, но пак има въжета. Купена остана зад гърба ни и навлязохме в Кръстците (2035 м), поредица от трудно преодолими скални стражи. Тук съветваме без тежки раници и стърчащи от тях нещица, тъй като и най-лекият полъх на вятъра може да те извади от равновесие. В края на Кръстците излязохме на билния ръб и с много драпане се изкачихме на Костенурката (2034 м). Оттам нататък беше лесно: следваше връх Жълтец (2226 м). С поглед назад разбрахме откъде идва името на Костенурката: причудливо скално образувание, надвесено на юг, наподобяващо огромна костенурка.
Бурята
Оттук всичко изглеждаше лесно и по план трябваше да нощуваме в хижа Рай, но Балканът за пореден път показа колко е непредсказуем. На около 40 минути от заслон Ботев времето рязко се промени. Падна гъста и непрогледна мъгла, задуха силен вятър, а след това заваля силен дъжд с гръмотевична буря.
Бързо облякохме дъждобраните, отделихме всичко метално от нас, изключихме телефоните и изчакахме бурята да поотмине, за да продължим. Планът рязко се промени и решихме по най-бързия начин да достигнем до заслон Ботев и да останем там за нощувка. Престоят ни на заслона беше изключително динамичен. При пристигането си установихме, че сме загубили GPS-а си по пътя. Чакайки бурята да отмине, се запознахме с много планинари, търсещи красотата на Балкана. В истории, легенди и приказки премина вечерта ни.
През Джендема към Райското пръскало
Неусетно мина и тази нощ, а рано сутринта нарамихме раниците и използвахме хубавото време, за да поемем към върха, най-високия в Стара планина: Ботев (2376 м). Качването, слизането и престоят на върха ни отнеха около два часа. Оттам решихме да поемем не по известната Тарзанова пътека, а през резерват Джендема. „Джендем" на турски означава пъкъл, ад. Високите недостъпни скали, стръмните дерета, тъмните вековни гори и непредсказуемото сурово време са допринесли за името на местността. Но това, което е ад за хората, се е превърнало в рай за дивите животни. В резервата се срещат едри бозайници като вълк, диви кози, благороден елен, както и емблемата на националния парк „Централен Балкан": мечката. В Джендема са се съхранили вековни букови гори, повечето недокоснати от човешка ръка. Суровата му красота в по-голямата си част и до днес е недостъпна: стръмните пропасти и гъстата растителност успешно пазят тайните на планината.
И така, след около шест часа достигнахме до най-високия водопад в България, Райското пръскало: 124 метра. Образуван е от водите на Пръскалската река, идващи от вечния снежник под връх Ботев, който дори през лятото не се стопява напълно. След като тече по полегатия тревист склон, потокът достига до горния край на пояс от отвесни скали, наричани Райските скали, и прави големия си скок.
След като се налюбувахме на водопада, се спуснахме към хижа Рай, където направихме кратка почивка за обяд. Заредени с нови сили, поехме към края на нашето приключение, местността Паниците близо до Калофер. Това ни отне около четири часа с почивките и снимките. В местността нямаше транспорт до гарата, но ние успяхме да намерим: на автостоп.
В това приключение имаше от всичко: необятни гледки, адреналин, нови приятели и много веселие.
